Странични ефекти на стероидите

Съдържание

Увод

Докато употребата на анаболни андрогенни стероиди се разглежда като сравнително безопасна за терапевтични и клинични цели, тя също се свързва с редица неблагоприятни козметични, физически и психологически странични ефекти. Много от тези странични ефекти често са очевидни по време на терапията със стероиди, а тяхната проява дори се усилва, когато дозите достигнат свръхтерапевтични диапазони. На практика всеки, който злоупотребява с анаболни стероиди за цели свързани с повишаване на спортните постижения и културизма изпитва неблагоприятната страна на тези нежелани странични ефекти. В допълнение на очевидните изразени нежелани ракции анаболните андрогенните стероиди могат да имат и сериозно въздействие върху вътрешни органи и системи, и често страничните ефекти върху тях остават незабелязани от злоупотребяващите.

Сърдечно съдова система

Злоупотребата с анаболни андрогенни стероиди може да има редица неблагоприятни ефекти върху сърдечно съдовата система. Това може да бъде забелязано с промяната в нивата на серумния холестерол, удебеляване на сърдечните камерни стени, повишаване на кръвното налягане, както и промени в съдовата реактивност. Трябва да се подчертае обаче, че рискът от сърдечен удар при един изолиран стероиден цикъл за един здрав спортист остава изключително малък. Когато обаче злоупотребата с анаболни стероиди продължи за дълги периоди от време се получава голямо натрупване на страничните им ефекти. Вследствие на това рискът от инфаркт и инсулт нараства значително. За да бъде разбран този риск е необходимо да погледнем как стероидите влияят върху сърдечно съдовата система.

Холестерол / липиди
Анаболните андрогенните стероиди може да се отразят неблагоприятно както върху HDL (добрия), така и върху LDL (лошия) холестерол. Съотношението на HDL и LDL холестерол осигурява груба картина на текущото разпределение на плака в артериите. В общия модел по време на употребата на стероиди се наблюдава понижаване в концентрацията на HDL, често комбинирано със стабилни или повишени нива на LDL. Нивата на триглицеридите също може да се повишат. Забележете, че в общия случай нивата на общия холестерол не се променя значително. Въпреки че съотношението HDL / LDL се връща към нормални стойности след прекратяване приема на стероиди, натрупаната артериална плака остава по-трайна.

стероиди странични ефекти
С течение на времето отделяната артериална плака може да стесни дори да запуши артериите

 

Анаболните андрогенните стероиди са изключително последователни в понижаването нивата на HDL. Този неблагоприятен ефект се медиира чрез андрогенното стимулиране на чернодробната липаза, чернодробен ензим, отговорен за разграждането на HDL (добрия) холестерол. С по-голяма активност на липаза в организма, благоприятните (антиартерогенни) частици HDL холестерол се изчистват по-бързо и нивата им спадат. Например, проучвания с тестостерон Cypionate отбелязват спад с 21% в HDL холестерола при доза от 300 мг на седмица. Повишаване тази доза до 600 мг не е имало значителен допълнителен ефект, което предполага, че прагът на дозата за силно потискане на HDL е сравнително нисък.

Оралните стероиди и особено 17-алфа алкилираните съединения, са много силни при стимулиране на чернодробната липаза и потискане на нивата на HDL. Това се дължи на метаболизирането им при първото преминаване през черния дроб. Стероид като станозолол може да бъде по-мек, отколкото тестостерона по отношение на андрогенните стероиди странични ефекти, но не и когато става въпрос за сърдечно съдовата преумора. Едно проучване, сравняващо ефектите на седмична инжекция от 200 мг тестостерон енантат със само 6 мг дневно перорален прием на станозолол демонстрира силна разликата между тези два вида стероиди. След само шест седмици прием на 6 мг станозолол е показал намаляване на HDL и HDL-2 нивата на холестерол средно с 33% и 71% съответно. Нивата на HDL (главно на HDL-3 субфракцията) са намалели с едва 9% в групата пациенти, приемали тестостерон. Нивата на LDL холестерола също са нараснали с 29% при станозолола, а са спаднали с 16% при тестостерона. Естерифицираните инжекционни стероиди като цяло са по-малко стресиращи за сърдечно съдовата система от пероралните форми за прием.

Също така е важно да се отбележи, че естрогените могат да имат положително въздействие върху профилите на холестерола. Ароматизирането на тестостерон до естрадиол може да предотврати по-неблагоприятните изменения в серумния холестерол. Едно проучване изследва този ефект чрез сравняване на липидните промени, причинени от 280 мг тестостерон енантат седмично, с и без ароматазен инхибитор. Methyltestosterone също се тества в трета група, в доза от 20 мг дневно, за да се прецени ефекта алкилиран стероид за перорален прием. Изследването е проведено за период от 12 седцмици. Групата, използвайки само тестостерон енантат показва малко, но незначително намаляване в стойностите на HDL холестерола. След само четири седмици обаче групата пациенти, използвали тестостерон плюс инхибитор на ароматаза показва намаляване на HDL със средно 25%. Групата приемаща метилтестостерон демонстрира най-силно намаляване на HDL, с 35% след четири седмици. Тази група също показва неблагоприятно покачване в нивата на LDL холестерола.

Уголемено сърце
Човешкото сърце е мускул. То притежава функционални андрогенни рецептори и е отзивчиво към стероидните хормони. Физическата активност също може да има силен ефект върху растежа на сърцето. Анаеробните упражнения създават тенденция за уголемяване размера на сърцето от удебеляване на камерната стена, обикновено без разширяване на вътрешното пространство. Това е известно като концентрично ремоделиране. Аеробните упражнения пък създават тенденция за увеличаване размера на сърцето чрез увеличаване на вътрешното пространство (ексцентрично ремоделиране). Сърдечният мускул обаче е много променлив. Когато редовното трениране бъде прекратено удебеляването на стената и разширяването на кухината намаляват.

Злоупотребяващите с анаболни андрогенни стероиди са изложени на риск за удебеляване стените на лявата и дясната камера. Това състояние е известно като вентрикуларна хипертрофия.

Хипертрофия на лявата камера (отговорна за телесния кръг на кръвообръщение) е добре изследвана и документирана при злоупотребата на стероиди. Когато стената на камерата превишава 13 мм спортистите развиват нарушена диастолна функция (пълненето) и в крайна сметка намаляват сърдечната си ефективност. Левокамерната хипертрофия е независим предиктор за смъртност при хора с наднормено тегло и високо кръвно налягане. Също така е свързана с предсърдно мъждене, вентрикуларна аритмия, внезапно колапс и смърт.

Увреждане на сърдечния мускул
Злоупотребата с анаболни андрогенни стероиди е заподозряна в преки щети на сърдечния мускул. Проучвания на сърдечни клетъчни структури на злоупотребяващи със стероиди са докладвали намалена активност на съкращаване и намалена клетъчна (митохондриална) дейност. Докладвни са и случаи на патологии като фиброза (натрупване на съединителна тъкан в сърцето), сърдечна стеатоза (натрупване на триглицериди в сърдечните клетки) и миокардна некроза (смърт на сърдечна тъкан). Предвид обаче бавния характер на развитие на тези патологии и влиянието на много други фактори като диета, упражнения, начин на живот, и генетика не могат неопровержимо да докажат връзката им със злоупотребата със стероиди.

Кръвно налягане
Анаболните андрогенните стероиди могат да повишат кръвното налягане. Изследвания на културисти, приемащи тези лекарства в супратерапевтични дози са показали увеличение на систолното и диастолното кръвното налягане. Друго изследване измерва средното кръвно налягане сред група употребяващи стероиди културисти което показва стойности на кръвното налягане 140/85, сравнено със спортисти, които повдигат същите тежести, но не приемат стероиди, които показват стойности 125/80. Повишеното кръвно налягане може да се дължи на редица фактори, включително повишеното задържане на вода, увеличена съдова скованост и повишен хематокрит. Освен това ароматизиращите или силно естрогенните стероиди са склонни да причинят най-големите влияния над кръвното налягане.

Съсирване на кръвта
Анаболните андрогенните стероиди може да доведат до редица промени в хематологичната система, която влияе на кръвосъсирването. Терапевтичната употреба на стероидите е известно, че увеличава плазмина, антитромбин III и нивата на S протеина, стимулира фибринолизата и потиска факторите на кръвосъсирването II, V, VII и X. Всички тези изменения намаляват кръвосъсирването. Предписанията на анаболни андрогенни стероиди предупреждават за потенциално увеличаване на протромбиновото време, мярка за това колко време е необходимо за да се образува кръвен съсирек. Ефектите на анаболните / андрогенните стероиди върху протромбиновото време обикновено са от клинично значение при здрави хора, използващи тези лекарства в терапевтични дози. Пациентите, приемащи антикоагуланти (за разреждане на кръвта) обаче, могат да бъдат неблагоприятно засегнати от тяхното използване.

Наобратно, злоупотребата с анаболни / андрогенни стероиди е свързана с повишаване на способността за кръвосъсирване. Тези лекарства може да повишат нивата на тромбин и С-реактивен протеин, както и А2 рецепторната плътност на тромбоксан, която може да поддържа агрегацията на тромбоцитите и образуването на кръвни съсиреци. Изследвания сред употребяващите стероиди са показали статистически значимо повишение в стойностите на агрегацията на тромбоцитите. Тези сериозни нежелани реакции сега се считат за признати рискове при злоупотреба със стероиди сред мнозина, които изучават тези лекарства.

Хематологични (полицитемия)
Анаболните / андрогенните стероиди стимулират еритропоезата (производство на червени кръвни клетки). Един потенциален неблагоприятен ефект от това е полицитемия или свръхпроизводството на червени кръвни клетки. Полицитемията може да бъде отразена в нивото на хематокрит или процентът на обема на кръвта, която се състои от червени кръвни клетки. Повишението на хематокрита, същото се случва и с вискозитета на кръвта. Ако кръвта се сгъсти прекалено много гъста тя намалява своята способност да циркулира. Това може да увеличи риска от емболия и инсулт. Високото ниво на хематокрит също е независим рисков фактор за сърдечно съдови заболявания. Нормалното ниво на хематокрита при мъжете е 40,7 до 50,3%, а при жените е 36,1 до 44,3%. Ниво на хематокрит от 60% или повече се счита за критично (животозастрашаващо).

Приемът на анаболни стероиди има тенденция да пошиши нивото на хематокрит с няколко процента. Това може да увеличи вискозитета на кръвта и съответно да увеличи риска от сериозни сърдечно съдови заболявания. Средното ниво на хематокрит на културисти, които не приемат анаболни стероиди е 45.6%, а на приемащите около 55,7%, като това ниво се счита клинично за високо. Много лекари, които специализират в хормонално заместителните терапии определят ниво на хематокрита от 55% за точка на изключване от прием. Незначително повишение на хематокрита може да бъде решено чрез кръвопускане. За целта по време на стероидния прием от пациента се отстранява около 1 л кръв, като това се извърва на период около 2 месеца. Правилната хидратация също е важна, тъй като обезводняването може временно да причини повишаване на нивото на хематокрит над нормалното. Това ще доведе до намаляване на агрегирането на тромбоцитите, или тенденцията на тромбоцитите да се слепват и образуват съсиреци.

Хомоцистеин
Анаболните / андрогенните стероиди може да повишат нивата на хомоцистеина. Той е аминокиселина посредник, получена като страничен продукт от метаболизма на метионин. Високите нива на хомоцистеин са свързани с повишаване на риска от сърдечно съдови заболявания. Счита се, че хомоцистеинът играе пряка роля в заболяването като увеличава оксидативния стрес, включително окисляавнето на LDL холестерола и ускоряване на атеросклерозата. Повишените нива на хомоцистеин могат също да индуцират съдово увреждане на клетките, поддържат тромбоцитна агрегация и увеличаване вероятността от тромбично събитие.

Нормалните нива на хомоцистеин при мъжете на възраст между 30 и 59г е 6.3-11.2 umol/L. За жените е 4.5-7.9 umol/L.

Андрогените стимулират повишаването на хомоцистеин и мъжете имат приблизително 25% по-високо ниво средно от жените. Едно проучване установява, че средната концентрация на хомоцистеин в група от 10 души, които са били самостоятелно подложени на анаболни / андрогенни стероиди (в цикличен модел) в продължение на 20 години е 13.2 umol/L. Трима от тези мъже са починали от сърдечен удар по време на проучването и имат нива на хомоцистеин между 15 umol/L и 18 umol/L. Средното ниво на културисти, които никога не са приемали анаболни стероиди е 8.7 umol/L, докато при тези, употребявали стероиди преди 3 месеца е 10.4umol/L. Едно проучване показва, че приеът на 200 мг тестостерон енантат (с и без ароматазен инхибитор) в продължение на три седмици не причинява значително увеличаване на хомоцистеина. Не е известно дали краткият период на прием или сравнително умерената доза са фактори в резултата от проучването.

Съдова реактивност
Ендотелът е тънък слой клетки от специален вид епителна тъкан, които покриват вътрешната повърхност на кръвоносните съдове на границата между съдовите стени и протичащата в кухините им кръв и плазма. Той играе водеща роля за съдовата хомеостаза и е непосредствено изложен на всички регулиращи и увреждащи фактори, въздействащи чрез кръвта. Те също участват в редица важни съдови процеси, включително съсирването на кръвта и образуването на нови кръвоносни съдове.

Пациенти с ендотелна дисфункция са склонни към по-голямо свиване на кръвоносните съдове, което ограничава притока на кръв, по-високо кръвно налягане, локално възпаление и намалено кръвообращение. Това може да постави тези хора под голям риск за инфаркт, инсулт, или тромбоза (кръвен съсирек).

Ендотелните клетки са андроген чувствиетелни, като профила на мъжете показва по-малко съдова реактивност от жените. Доказано е, че злоупотребата с анаболни андрогенни стероиди уврежда ендотелната активност и съдовата реактивност. Едно изследване на университета в Инсбрук, Австрия съобщава лека, но измеримо нарушена съдова дилатация и ендотелната функция сред атлети, използващи анаболни стероиди. Съдовата реактивност се е подобрила след прекратяване на приема на стероиди.

Асоцииране
Директна връзка между злоупотребата с анаболни андрогенни стероиди и случаи на инсулт и инфаркт е трудно доказуема. Това се дължи на няколко фактора. Първо, сърдечно съдовите заболявания са често срещани сред мъжете и са необходими десетилетия за да се развият. Това прави индивидуалните фактори (диета, начин на живот и гени), допринасящи за развитие на тези заболявания много трудно да бъдат изолирани. Данни от дългосрочната употреба на стероиди за повишаващи ефективноста цели в спорта и културизма също са ограничени. От гледна точка на етиката не би изглеждало добре да бъде проведено изследване, в което на участниците в него да бъдат давани анаболни стероиди в продължение на години. Съществуват и експерти, които добре познават изследването на тези лекарства днес, и които всъщност отричат техните рискове.

Имунна система

Човешката имунна система реагира на половите хормони. Това води до функционални различия в имунитета между половете. Женитее имат склонност към по-активна имунна система в сравнение с мъжете и са по-устойчиви на бактериални и други видове инфекции. Женската имунна система е по-склонна към развиване на автоимунни заболявания, които могат да бъдат свързани с по-високото ниво на активност. По-слаба устойчивост към инфекции при мъжа изглежда се причинява от тестостерона, който е имуносупресивен хормон. Андрогените могат да модулират имунната система директно, чрез превръщането им в естрогени или чрез модифициране на глюкокортикоидната дейност.

Анаболните / андрогенните стероиди са показани като едновременно имуностимулиращи и имуносупресивни в животински модели. Като се има предвид, че тези лекарства могат да повлияят на имунната система чрез различни пътища, и че анаболните стероиди са доста разнообразен клас лекарства, тяхното въздействие върху имунната система може да се различава в зависимост от конкретните условия. Когато се използват терапевтично, промени в имунната система обикновено са незначителни и не се изразяват в силна имуностимулация или имуносупресия. Анаболните / андрогенните стероиди са използвани безопасно в много имунокомпрометирани пациенти, като тези със загуба на мускулна маса, свързана с HIV инфекция, без значителна промяна в имунната система или вирусните маркери.

Използването на анаболните / андрогенните стероиди в супратерапевтични дози може леко да наруши функционирането на имунната система, като намалят съпротивлението на индивида към определени видове инфекции. В едно проучване злоупотребяващите с анаболни стероиди показват по-ниски серумни нива на IgG, IgM и IgA имуноглобулини (антитела). Въпреки, че това може да повиши риска от заразяване с различни заболявания, значително увеличение на заболяванията не е отчетено.

Бъбреци

Анаболните / андрогенните стероиди се понасят добре от бъбреците и отделителната система като цяло. Тези лекарства до голяма степен се отделят от тялото през бъбреците, въпреки че няма силна токсичност в този процес. В действителност, има много случаи, при които тези лекарства могат да бъдат използвани като поддържаща терапия при пациенти с увредена бъбречна функция. Например, анаболни стероиди са били предписани за да се увеличи производството на червени кръвни клетки при пациенти с анемия, свързана с различни форми на бъбречни заболявания. Те дори са били използвани като цяло като анаболни агенти за поддържане на телесна маса и за лечение на хипогонадизъм при пациенти, подложени на диализа.

В иначе здрави хора, клинична бъбречна токсичност, причинена от краткосрочен прием на анаболни / андрогенни стероиди е малко вероятна.

стероиди странични ефекти
Устройство на бъбрек

 

Съществуват съобщени случаи на комбинирана чернодробна и бъбречна недостатъчност при злоупотребяващи със стероиди. В тези случаи бъбречната недостатъчност е най-вероятно следствие от стероид-индуцирана чернодробна токсичност, като холестаза (обструкция на жлъчния канал), която е известно, че причинява остра тубуларна некроза и бъбречна недостатъчност.

Трябва да се отбележи също, че прекомерно силовата тренировка може да причини претоварване на бъбреците. Състояние, наречено рабдомиолиза се причинява от екстремно увреждане на мускулната тъкан, която освобождава миоглобин и редица нефротоксични съединения в кръвта. Във високи нива това може да причини бъбречна недостатъчност. Употребата на стероиди също може да предизвика високо кръвно налягане, което може да доведе до увреждане на бъбреците. Докато анаболните / андрогенните стероиди обикновено не се считат като пряко токсични лекарства за бъбреците с течение на времето и вследствие на дългосрочното метаболитно състояние, характеризиращо се с изключителна подготовка, повишен оборот на мускулния протеин и повишено кръвно налягане те може да компрометират здравето на бъбреците. Препоръчва се редовно проследяване на бъбречната функция.

Черен дроб

Много перорални анаболни / андрогенни стероиди (или инжекционни форми на перорални стероиди) са токсични за черния дроб (хепатотоксичност). Когато се злоупотребявва с тях, те могат да причинят сериозни и понякога животозастрашаващи увреждания, дори и в терапевтични дози. Тези средства обикновено свързани с клиничната хепатотоксичност включват (но не се ограничават до) флуоксиместерон, Methandrostenolone, methylandrostenediol, метилтестостерон, norethandrolone, оксиметолон и stanozolol. Всички тези стероиди имат или етилова или метилова група при 17 въглеродния атом (17-алфа алкилиране). Всички 17-алфа алкилирани анаболни / андрогенни стероиди имат някакво ниво на хепатотоксичност.

Увреждане на черния дроб при употребата на неалкилирани естерифицирани инжекционни стероиди, включително нандролон деканоат и тестостерон енантат е докладвано в много редки случаи. Тези стероиди никога не са били свързани с тежко чернодробно увреждане и не се считат за чернодробно токсични.

стероиди странични ефекти
Устройство на черния дроб

 

Алкилирането на молекулата на стероида го защитава от метабилизиране от ензима 17-бета- хидроксистероид дехидрогеназа (17beta-HSD). Този ензим обикновено окислява 17-бета групата на стероида (17бета-ол), която трябва да остане непроменена за да се запази анаболния или андрогенния ефект. Окислението на 17-бета-ол е един от основните начини за деактивирането на стероида от черния дроб. Без защита от този ензим много малка част от стероида ще оцелее при първото му преминаване през черния дроб и ще влезе в обращение след перорален прием. Алкилирането ефективно защитава стероида чрез водородна връзка, нужна за разграждането на 17бета-ол до 17-кето. Съединението трябва да се метаболизира чрез други пътища и в резултат на това чернодробното му деактивиране се предотвратява. Процесът позволява много висок процент от приетата доза стероид да премине в кръвния поток непроменена, но също така натоварва чернодробната функция.

Точният механизъм на хепатотоксичност, предизвикана от алкилирани анаболни / андрогенни стероиди остава неизвестна, но се предполага, че се дължи в голяма степен на естествената активност на андрогените в черния дроб. Черният дроб притежава висока концентрация на андрогенни рецептори и е отзивчив към стероидните хормони. С физиологичните андрогени като тестостерон и дихидротестостерон обаче, само умерено ниво на активност е допустимо. Това е така, защото черният дроб обикновено е много ефективен при метаболизирането на стероидите. Концентрацията на стероид в черния дроб е много висока след орално приложение, като храносмилателния тракт доставя лекарството директно към този орган, преди то да достигне в обращение. Фактът, че най-мощният стероид някога приеман от хора на база мг за мг е най-токсичния за черния дроб също поддържа тяснята връзка между андрогенната активност и хепатотоксичността.

Ранната чернодробна токсичност обикновено е видима в резултатите от кръвните тестове на чернодробна функция, преди физическите симптоми или дисфункция да се развиват. Най-често това се изразява в повишени нива на ензимите амино-трансфераза AST и ALT, алкална фосфатаза (ALP) и др. Мониторингът на чернодробните маркери е най-ефективният метод за предотвратяване на увреждане на черния дроб от приема на стероиди. Асимптоматичната токсичност остава незабелязана и е вероятно да прогресира в по-тежко чернодробно увреждане или дисфункция. При проява на всякакви признаци на чернодробна токсичност се препоръчва незабавно преустановяване на приема на наболни / андрогенни стероиди.

Най-честата форма на действителниа чернодробна дисфункция, причинена от злоупотребата с перорални анаболни / андрогенни стероиди е холестазата. Това състояние се описва със запушване на малките жлъчни канали в черния дроб и спиране отвеждането на жлъчка към жлъчния мехур. Това причинява натрупване на жлъчни соли и билирубин в кръвта и черния дроб, вместо правилното им екскретиране през храносмилателния тракт. Това може да причини и проявата на възпаление на черния дроб (хепатит). Симптомите на холестаза могат да включват неразположение, гадене, повръщане, коремна болка или сърбеж. Изпражненията може да променят цвета си към цвят на светла глина, а урината може да потъмнее. Също така поради натрупването на билирубин в кръвта се наблюдава пожълтяване на кожата, лигавиците и склерата на очите (хипербилирубинемия).

Чернодробна холестаза обикновено ще се лекува без медицинска интервенция в рамките на няколко седмици след преустановяване приема на всякакви хепатотоксични стероиди. По-сериозните случаи може да отнемат няколко месеца преди нормалните чернодробни ензими и функциии да бъдат възстановени. Някои лекари започват поддържащо лечение с урсодеоксихолева киселина (ursodiol), която е вторична жлъчна сол и е известно, че притежава хепатопротективни и антихолестатични ефекти. Точната оценка за изпозлване на това лекарство обаче за лечение на стероид-индуцирана холестатична жълтеница остава неизвестна. Черният дроб е силно еластичен и чернодробната холестаза е малко вероятно да не бъде излекувана освен ако не са налице допълнителни патологии.

По-сериозни чернодробни усложнения са редки, но могат да включват чернодробни кисти, портална хипертония с варикозно кървене хепатоцелуларен аденом (доброкачествен тумор на черния дроб), хепатоцелуларен карцином (злокачествен тумор на черния дроб) и чернодробен ангиосарком (агресивен злокачествен рак на лигавицата на кръвоносните съдове в черния дроб). Някои от тези патологии могат да бъдат много коварни, да се развият бързо и без ранни симптоми.

Физически

Акне
Андрогените стимулират мастните жлези в кожата да секретират субстанция, наречена себум, който е направен от мазнини и остатъците от мъртви мастно продуциращи клетки. Прекомерната стимулация вследствие злоупотребата със стероиди може да предизвика значително увеличаване размера на мастните жлези. Те се намират в основата на космените фоликули във всички участъци от кожата. Ако нивото на андроген стане твърде високо и мастните жлези станат свръхактивни, космените фоликули може да се запушат със себум и мъртвите клетки на кожата, което води до появата на акне. Акне вулгарис (акне) е честа проява при употребяващите стероиди, особено когато лекарствата се вземат в супратерапевтични нива. Това често включва акнето по лицето, гърба, раменете и / или гърдите.

Леката форма на акне изисква процедури по често почистване на кожата от излишната мазнина и мръсотия. По-сериозно акне може да се развие при по-чувствителните атлети, включително акне конглобата (тежко акне със свързаните възли под кожата) или акне фулминантна (силно възпалително акне). Проявата на по-тежките форми на акне може да изиска медицинска намеса, която обикновено включва лечение с изотретиноин. Антиандрогенните лекарства също са в процес на разследване за лечение на тежко акне и са показали обещаващо бъдеще в ранните проучвания. Акнето обикновено изчезва с прекратяване приема на стероиди, въпреки че свръхпроизводството на себум може да продължи, докато мастните жлези атрофират до първоначалните си размери. Тежките форми на акне могат да причинят трайни белези.

Странични ефекти на стероидите

 

Оплешивяване (андрогенна алопеция)
Анаболните / андрогенни стероиди могат да ускорят оплешивяването, състояние, наречено андрогенна алопеция. Това заболяване се характеризира с прогресивно линеене и смаляване на космените фоликули и скъсяване на анагенната фаза на растежа на косата. Космите, произведени от засегнатите фоликули става тънки и покриват скалпа по-малко. При мъжете този процес се изразява първоначално фронто-темпорално изтъняване, където концентрацията на андрогенни рецептори е висока. При жените оплешивяването обикновено се случва в по-дифузен модел, с оредяване на косата в цялата горната част на главата.

Странични ефекти на стероидите
Прогресия на андрогенната алопеция

 

Андрогенната алопеция е най-честата форма на загуба на коса при мъжете и жените. Тя е особено честа при 50% от мъжете над 50г. и включва едновременно взаимодействие на двата фактара андрогенните хормони и генетичната предразположеност. Хора с това състояние са по-чувствителни към андрогенни хормони имат по-високи нива на дихидротестостерон в скалпа. Въпреки че дихидротестостерон се идентифицира като основен хормон, който участва в хода на андрогенна алопеция, той не притежава уникалната способност да влияе на това състояние. Всички анаболни / андрогенни стероиди стимулират същия клетъчен рецептор и като резултат са способни да осъществят необходимата андрогенната стимулация. Плешивост може да е резултат от използването на стероиди, дори в отсъствието на стероиди, получени от дихидротестостерон.

Странични ефекти на стероидите
Оплешивяване при мъжете и жените

 

Генетиката на андрогенна алопеция не е напълно изяснена. Смятало се е, че това състояние може да се наследява само от дядото по майчина линия. Скорошни доказателства противоречат на това твърдение в подкрепа на друго твърдение, че предаването става от баща на син в много от случаите. Редица гени са идентифицирани във връзка с това заболяване, включително и някои варианти (полиморфизми) на андроген рецепторите гени. Нито един генетичен вариант все още не е в състояние обаче да обясни всички случаи на андрогенна алопеция. Начинът по който тези гени се комбинират, както и нивото на андрогените в скалпа, може да са отговорни заедно за появата и тежестта на андрогенна алопеция. Естрогенът е известно, че удължава анагенната фаза и патогенезата на това заболяване и може да включва гени, които променят андрогенната и естрогенната активност.

Лечението на андрогенната алопеция при мъжете обикновено включва миноксидил локално или перорален прием на финастерид, инхибитор на ензима 5-алфа редуктаза. На жените обикновено се назначават лекарства антиандрогени и естроген / прогестин. В центъра на това лечение стои задачата за намаляване на относителното андрогенно действие в скалпа. Лечението обикновено изисква умерено дозиране и внимателен подбор на стероиди с високо анаболно до андрогенно съотношение като Oxandrolone, Methenolone или нандролон. Алтернативно някои атлети избират инжекционните тестостеронови естери, комбинирани с финастерид за намаляване преобразуването в DHT в скалпа. Тези стратегии имат различен успех при различните спортисти.

Забавен растеж
Анаболните / андрогенните стероиди може да потиснат растежа, когато се употребяват преди настъпване на физическа зрялост. Тези хормони действително могат да имат дихотомно влияние върху линейната височина. От една страна, техните анаболни ефекти може да се увеличат задържането на калция в костите, което улеснява растежа. В същото време обаче, стероидите причиняват по-бързо спиране на растежа чрез стимулиране затварянето на епифизарните фуги по-рано. Има редица случаи на значително забавен растеж (нисък ръст) при млади спортисти, които са приемали стероиди.

Андрогени, естрогени и глюкокортикоиди всичко по своята същност участват в костната зрялост, но естроген се разглежда като основен инхибитор на линеен растеж при двата пола. Жените са по-ниски средно от мъжете, а също така са склонни да спрат растежа си в по-ранна възраст, поради ефектите на този хормон. Анаболните стероиди, които се конвертират в естроген или по своята същност са естрогенни също така е по-вероятно да инхибират растежа. Известни анаболни / андрогенни стероиди с естрогенна активност включват (но не се ограничават до) болденон, тестостерон, метилтестостерон, Methandrostenolone, нандролон и оксиметолон. Тези лекарства трябва да се използват с допълнително внимание при млади пациенти поради силнния им потенциал за спиране на растежа.

Естроген действа директно върху епифизарните фуги и инхибира растежа. Тези фуги са разположени в края на растящите кости и съдържат набор от стволови клетки, наречени хондроцити. Тези клетки се размножават и се диференцират за да образуват нови костни клетки, бавно удължават костите и височината на индивида. Тези клетки имат ограничен живот, с програмирано остаряване (клетъчна смърт). Това забавя скоростта на хондроцитна пролиферация, докато в крайна сметка тя спре. Хондроцитите се заменят с кръвни и костни клетки при достигане на физическа зрялост, потискайки допълнителния растеж. Стимулацията на естрогена ускорява напредъка в изразходването на пролиферативния потенциал на хондроцитите.

Възрастта също влияе върху чувствителността на индивида към синтеза на епифизата. Тийнейджърите са по-чувствителни към описаните ефекти. Изследване, проведено сред тинейдъри на средна възраст от 14г. са установили, че след приема на тестостерон енантат (500 мг на всеки две седмици) за 6 месеца може да намали височината с почти 7 см. Спортистите остават предупредени за възможността за прекъсване на растежа, когато анаболните / андрогенните стероиди се използват преди физическа зрялост.

Сухожилия
Данните относно потенциалната роля на анаболни стероиди в травмите на съединителната тъкан са двусмислени. Някои проучвания не намират връзка между травмите на сухожилия и употребата на анаболни стероиди. Като цяло, травмите на сухожилия изглежда са изключително рядко явление за тези, които употребяват анабиолни андрогенни стероиди умерено и поддържат телесната си маса в рамките на разумни нива. Документираните руптури на сухожилия винаги са били свързани с тежкоатлети, много напреднали културисти и хора, които изключително много са злоупотребявали със стероиди. Все пак този вид нараняване не трябва да се пренебрегва, тъй като може да стане причина за много спортисти да прекратят завинаги своята спортна дейност поради сериозните последствия и бавното или понякога почти невъзможно пълно възстановяване.

Употребата на анаболни андрогенни стероиди все пак понякога е свързана с травми на сухожилията. Има няколко възможни причини за това. Една от най-основните е бързото нарастване на мускулите. Под влияние на анаболните / андрогенни стероиди, мускулите могат да станат значително по-големи и по-силни в сравнително кратък период от време. Това съответно увеличава натоварването върху сухожилията. Ако нямат достатъчно време за да укрепнат е възможно да се скъсат по време на трениране и голямо натоварване.

Може да има и по-преки механизми, които допринасят за този вид нараняване. Подобно на мускулната тъкан, сухожилията се влияят от андрогените. Проучванията показват, че при стимулиране с анаболни стероиди, сухожилията стават по-твърди. Понижаването на тяхната еластичност ги прави по-податливи на скъсване. Освен това, докато анаболните стероиди са известни в подпомагането на възстановителните процеси в мускулите, проучвания показват, че те могат в действителност да навредят на зарастването на сухожилията.

Задържане на вода и соли
Анаболни / андрогенните стероиди може да увеличат съхраняваното в тялото количество вода и натрий. Това може да включва повишаване на вътрешноклетъчното и изънклетъчното отделяне на вода. Това не увеличава количеството протеин вътре в мускулите. Екстрацелуларната течност се съхранява в кръвоносната система, както и в различни тъкани на тялото, в пространствата между клетките. Увеличенията на интерстициална течност могат да бъдат забележими и тревожни от козметична гледна точка. В много от случаите това води до подпухнал вид на спортиста, с подуване на ръцете, тялото и лицето. Това може да намали мускулната дефиниция. Задържането на излишни течности също може да бъде свързано с повишено кръвно налягане, което може от своя страна да увеличи сърдечно съдовата преумора.

Естрогенът е регулатор на задържаните в организма течности при мъжете и жените. Този ефект изглежда се медиира частично от промени в аргинин вазопресин (AVP), основния хормон на хипоталамуса, участващ в контролирането на реабсорбцията на вода в бъбреците. Повишените нива на естроген са склонни да увеличат нивата на AVP, който на свой ред може да стимулира повишаване съхранението на вода. Естрогенът също така изглежда действа на бъбреците по алдостерон независим начин за увеличаване реабсорбцията на натрий. Натрият е основният електролит в извънклетъчната среда и помага за регулиране на осмотичния баланс на клетките. По-високите нива на натрий може да увеличат водните нива в извънклетъчното пространство. Анаболните / андрогенните стероиди, които се конвертира в естроген или притежават присъщо естрогенна активност, са свързани с повишено задържане на вода в извънклетъчното пространство.

Странични ефекти на стероидите

 

Естрогенни стероиди обикновено се предпочитат във фази, в които се търси солидно трупане на маса. Спортистът може да игнорира задържането на вода по време на фазата, тъй като тя е неизбежна. Излишната вода се съхранява в мускулите, ставите и съединителната тъкан и е прието да се мисли, че тя увеличава устойчивостта на спортиста към травми. Естрогенни стероиди като тестостерон и оксиметолон се считат като най-силните за маса и сила. С използването на много силно естрогенни анаболни / андрогенни стероиди, задържане на вода може да обясни по-голяма част (35% или повече) от първоначалното наддаване на телесно тегло по време приема. Това тегло много бързо се губи след преустановяване приема на стероида или намаляване на естрогенната активност.

Неароматизиращите стероиди като Oxandrolone и Stanozolol също са показали, че насърчават известно задържане на вода, така че този ефект не е напълно изключен. Анаболните стероиди обаче, които имат ниско или нямат никакво естрогенно действие са склонни да произвеждат умерено нарастване на водното тегло вътре в клетките, а не в извънклетъчното пространство. Тези стероиди се считат за по-козметични и като цяло са облагодетелствани за подобряване на мускулната дефиниция. Популярни анаболни / андрогенни стероиди, които са свързани с ниско видимо задържане на вода включват флуоксиместерон, Methenolone, нандролон, Oxandrolone, станозолол, и тренболон.

Излишъкът от задържана вода може да бъде отстранен с приема на допълнителни медикаменти като антиестрогена тамоксифен цитрат или инхибитор на ароматаза като анастрозол. Чрез минимизиране активността на естрогена, тези лекарства могат да намалят нивото на задържана вода. В повечето случаи, когато се използват неароматизиращи стероиди , инхибиторите на ароматаза са по-ефективни за тази цел. Честа практика сред културистите състезатели е употребата на диуретик, който пряко увеличава екскрецията на вода от бъбреците. Това се счита за най-ефективният метод за бързо подобряване на мускулната дефиниция, но може да бъде и една от най-силно рисковите практики. Задържането на вода не е постоянен страничен ефект от използването на стероиди. Излишната вода бързо се елиминира до възвръщане на нормален баланс след като приема на анаболни андрогенни стероиди е преустановен.

Физически при мъже

Дисфония (промяна на гласа)
Макар че е има по-малко общо с дисфонията при жените, анаболните андрогенните стероиди могат да променят физиологията на гласа при мъжете. Това се изразява в удебеляване тембъра на гласа. Дисфонията се проявява най-често, когато анаболните андрогенните стероиди се употребяват по време на юношеството. Андрогените имат много по-малкък (често минимален) ефект върху вокалната физиология в зряла възраст.

Анаболните / андрогенните стероиди са често свързани с задълбочаване тембъра на гласа при жените. Това се дължи на директното влияние на андрогените върху мускулни тъкани на ларинкса, участващи в звукообразуването. Ранните симптоми могат да включват разширяване на терена високо и ниско края на вокалния спектър. Ако се оставят да прогресират тези промени могат да развиват дрезгав и характерно мъжки глас. Анаболните андрогенни стероиди с по-висока относителна андрогенност като тестостерон, флуоксиместерон и Methandrostenolone имат висока склонност към изразяване на този страничен ефект при жените. Леки промени в тембъра на гласа са докладвани дори при употребата на терапевтични дози на леки анаболни стероиди като Oxandrolone и Nandrolone. Трябва да се отбележи също, че анаболните андрогенните стероиди могат за постоянно да променят вокалната физиология при жените.

Гинекомастия
Анаболните / андрогенните стероиди със значителна естрогенна или прогестеронова активност могат да причинят гинекомастия (развитие женски гърди при мъжете). Това нарушение специално се характеризира с нарастване на жлезистата тъкан при мъжете, поради дисбаланс на мъжки и женски полови хормони в гърдите. Естрогенът е основен подръжник на растежа на млечната жлеза и действа върху рецепторите в гърдите за насърчаване на дуктална епителна хиперплазия, дуктално удължение / разклоняване и разпространение на фибробласти. Андрогените от друга страна, инхибират растежа жлезиста тъкан. Серумните нива на андроген и ниските нива на естроген обикновено пречат на това развитие на тъканта при мъжете. Гинекомастията се разглежда от страна на повечето потребители като грозен страничен ефект от злоупотребата с анаболни / андрогенни стероиди.

Странични ефекти на стероидите
Гинегомастия

 

Гинекомастията има тенденция да се развива в поредица от прогресивни етапи. Тежестта на този процес варира в зависимост от вида и дозата на стероида и индивидуалната чувствителност на индивида към хормони. Първият признак е типична болка в областта на зърното. Това може бързо да съвпадне с незначителен оток в зоната около зърната. Понякога това състояние се нарича псевдогинекомастия, тъй като основно включва мазнини, а не жлезиста тъкан. На този етап е възможно бързо справяне с проблема чрез намаляване или премахване на причинителя (приема на стероид) и назначавване на антиестрогенно лечение за няколко седмици. Ако не се лекува обаче, това състояние бързо прогресира в гинекомастия, която включва значително увеличаване на мазнините и растежа на жлезистата тъкан. Ръстът на твърда тъкан може лесно да се усети в ранните стадии с притискане дълбоко около зърното. Забележително прогресиралата гинекомастия изисква коригираща хирургическа интервенция, при която жлезата се отстранява.

Въпреки че гинекомастията е един от най-честите странични ефекти от употребата на анаболни андрогенни стероиди тя може лесно да бъде избегната. Внимателният избор на стероид и разумното му дозиране обикновено се разглежда като основен метод за предодвратяване проявата на това заболяване. Много атлети често заедно с приема на стероиди приемат и медикаменти за контрол на естрогена. Такива медикаменти са антиестрогените като тамоксифен цитрат или или инхибиторите на ароматаза като анастрозол. Употребата на възстановитела програма след стероидния цикъл, която обикновено се назначава за период от няколко седмици също се препоръчва. Това се налага, защото понякога гинекомастията се проявява в изхода от цикъла, когато се формира хормонален диспаланс, вследствие преустановяването приема на стероиди.

Важно е да се отбележи също, че прогестеронът може също да има стимулиращ ефект на естрогена и растежа на млечната жлеза. Прогестационните медикаменти могат да предизвикат проявата на гинекомастия в чувствителни индивиди, дори без повишаване нивата на естроген. Много анаболни стероиди и по-специално тези, получени от нандролон са известни, че проявяват силна прогестационна активност. Антиестроген като тамоксифен цитрат обикновено се приема в такива случаи.

Вродени дефекти
Анаболните / андрогенните стероиди, приемани от жени по време на бременност могат да причинят аномалии в развитието на плода. Вирилизацията на женски ембрион е най-сериозната загриженост. Това може да се изрази в клиторна хипертрофия или дори растеж на двойни гениталии (псевдохермафродитизъм). В последствие ще е необходима реконструктивна хирургична намеса за корекция на тези сериозни аномалии. Жените, които са бременни или се опитват да забременеят, не трябва да използват анаболни / андрогенни стероиди и дори да контактуват с такива материали (суров прах, хапчета, кремове, пластири). Въпреки че стероидите могат да намалят боря на сперматозоидите и фертилитета при мъжете, те не са свързани с вродени дефекти, когато са били приемани от бащата на детето.

Физически при жени

Увеличаване на клитора (клиторомегалия)
Мъжките и женските репродуктивни системи диференцират и се развиват под влиянието на естрогена и тестостерона. Дори при възрастни, женската полова система остава отзивчива към мъжките полови хормони. Повишение на нивото на андроген при жените може да стимулира растежа на клитора (клитора хипертрофия). Това може да причини вирилизация на външните гениталии, характеризираща се с клинично анормално уголемяване на клитора (клиторомегалия). Клиторът започва да прилича на малък пенис и дори може видимо да се увеличи по време на сексуална възбуда (ерекция). При по-тежки случаи асоциирането с мъжки пенис може да бъде много явно и ясно, което прави клиторомегалията много неудобно състояние за жените.

Като вирилизиращ страничен ефект, клиторомегалията обикновено се проявява в зависим от дозата на приеманите анаболни андрогенни стероиди. По-високите дози и по-андрогенните стероиди като тестостерон, тренболон и Methandrostenolone е по вероятно да проявят това състояние. Главно анаболни стероиди като нандролон, станозолол, и Oxandrolone са по-малко андрогенни и вирилизиращи и облаготетелстват употребата им от жени. Трябва да се отбележи също, че ненавременната намеса може да причини оставането на това състояние за посотоянно и в последствие изисква хирургична реконструкция.

Окосмяване (хирзутизъм)
Анаболните / андрогенните стероиди могат да причинят характерно мъжко окосмяване при жените. Медицински това състояние се определя като хирзутизъм и е характерно за андроген чувствителните зони на тялото. Това състояние може да се развие по гърдите, корема и гърба и други области, които са свързани с окосмяване при мъжете, но не и при жените. Лечение за хирзутизъм обикновено включва незабавно въздържание от приема на анаболни / андрогенни стероиди и стратегия за свеждане до минимум на андрогенните въздействия върху космените фоликули. Това може да включва употребата на перорални естрогени, антиандрогени (спиронолактон) или финастерид. Локалното приложение на кетоконазол, итраконазол, също има известен успех. Отговорът на лечението може да бъде бавен и може да продължи година и повече.

Менструални нарушения
Анаболните / андрогенните стероиди могат да променят менструалния цикъл при жените, което се изразява в рядка или изобщо липса на менструация (аменорея). Фертилитета също може да бъде засегнат. Нормалната менструация се очаква да бъде възстановена след прекратяване приема на стероиди и възстановяване на нормалния хормонален баланс. Пълното възстановяване може да отнеме месеци, а в някои случаи е възможно дългосрочно прекъсване на фертилитета, макар и малко вероятно.

Намален размер на гърдите
Анаболните / андрогенните стероиди могат да потиснат растежните ефекти на естрогена върху млечната жлеза при жените и това да причини видимото им смаляване (атрофия на гърдата). Употребата на андроген от жените е доказано, че предизвиква смаляване размера на жлезистата млчена тъкан при жените, като същевременно насърчава увеличаването на фиброзна съединителна тъкан. Тези физиологични промени са подобни на тези, забелязани след менопаузата, когато нивото на женските полови хормони е много ниско. Смаленият размер на гърдите може да остане много постоянен след прекратяване приема на анаболни андрогенни стероиди, тъй като не може да има значително ремоделиране на тъканите. Жените остават предупредени за значителни физиологични промени в гърдите при злоупотребата с анаболни андрогенни стероиди.

Психологически

Ефектите на анаболните / андрогенните стероиди върху човешката психология са сложни, противоречиви и не напълно изяснени. Това, което се знае със сигурност е , че половите хормони влияят върху човешката психология. Те играят роля в общото настроение на индивида, будност, агресия, чувство за благополучие, както и много други аспекти на нашето психологическо състояние. Има известни психологически различия между мъжете и жените, поради различията в нивата на половите хормони и промяната им чрез допълнителен прием на екзогенни стероиди може да повлияе на човешката психология. Точната сила на тази асоциация обаче, остава обект на много изследвания и спекулации.

Агресия
Мъжете са склонни да бъдат по-агресивни отколкото жените, една характеристика, която отчасти се дължи на по-високите нива на андроген. Известно е, че андрогените действат на амигдалата и хипоталамуса, области на мозъка, участващи в агресията при човека. Те също засягат площ от мозъчната кора, участваща в контрола на импулсите. Злоупотребяващите със стероиди често повишават своята агресивност (раздразнителност и лошо настроение). Много спортисти в силови спортове, дори конкретно облагодетелстват силно андрогенните стероиди като тестостерон, метилтестостерон, и флуоксиместерон поради тяхните по-големи възможности в подкрепа на агресията.

Психологическите ефекти на нарастваши дози тестостеронови естери са били изследвани в редица плацебо контролирани проучвания. В терапевтични нива от около 200 мг на седмица не се наблюдават неблагоприятни психологически ефекти. Ако не друго, тестостерон заместителната терапия има тенденция към подобряване на настроението и усещане за благополучие. Като дозата достига умерено супратерапевтични нива от 300 мг на седмица, психологически странични ефекти като агресия започват да се появяват в някои индивиди. При доза от 500 до 600 мг на седмица (от 5 до 6 пъти над терапевтичното ниво), са докладвани леко увеличение на агресията и раздразнителността. Около 5% от пациентите проявяват маниакално или хипоманиакално поведение.

Направено е проучване чрез разглеждане на група от 160 употребяващи стероиди и група от 245 пациенти, на които е давано плацебо. Тези, използващи плацебо стероиди не са проявили никакви значителни психологически промени. Тези, злоупотребявали със стероиди обаче са показали по-високи нива на враждебност, раздразнителност, критичност към другите, параноя, чувство за вина и агресивно поведение.

Престъпност и насилие
Връзката между злоупотребата с анаболни / андрогенни стероиди и насилието е много трудно да бъде установена. Сериозна престъпност също е трудно да бъде асоциирана със злопутребата с анаболни анадрогенни стероиди. Повечето документи, посочващи такава връзка се позовават на данни, които са корелативни или обсъждат индивидуални случаи. Те помагат за разширяване обхвата на изследванията, но не са надеждни за доказване на причинно-следствената връзка. Например, едно проучване проведено върху 23 злоупотребяващи със стероиди мъже съобщава, че те са били замесени в значително по-голям брой словесни и физически саморазправи със своите съпруги или приятелки по време на приема на стероиди.

Зависимост и пристрастяване
Съществува дългогодишен дебат за това дали или не анаболните стероиди отговарят на определението за лекарства, които причиняват зависимост. При всяко положение обаче употребата им се счита за лекарствена злоупотреба. Въпреки че не съществува общоприето определение за това, злоупотребата обикновено се описва като продължителна употреба на едно вещество, независимо от неблагоприятните му последици. Като се имат предвид отрицателните последици за здравето, които са свързани със супратерапевтичните дози анаболни андрогенни стероиди, тяхната класификация като “лекарствена злоупотреба” не може да бъде отречена. Злоупотребата с наркотици например, които много често са лекарства на зависимост, в този контекст описват нарушената способност на човек да контролира използването на веществото. Съществуват два вида зависимост – физиологична и психологична.

Физическа зависимост обикновено се разглежда като най-сериозната форма на зависимост от наркотици, въпреки че и двата вида зависимост могат да бъдат много тревожни в зависимост от ситуацията. Физическа зависимост се определя като необходимостта за прием на вещество, с което тялото да може да функционира нормално. Тя обикновено се характеризира с лекарствена поносимост и симптоми на отнемане, ако лекарството се преустанови рязко. Най-известните примери на лекарства за физическа зависимост са опиати като морфин, хидрокодон, оксикодон, и хероин. Опиатите могат да бъдат лекарства, които е много трудо да бъдат отказани от използване, тъй като спирането на употребата им има тенденция към проява на крайни симптоми на абстиненция, включително болка, изпотяване, треперене, промени в сърдечната честота и кръвното налягане и интензивен апетит към лекарството. Физическите симптоми може да продължат в продължение на дни до седмици след като лекарството се преустанови, докато психологическите симптоми може да продължат с месеци и по-дълго.

Според Американската психиатрична асоциация и нейният статистически наръчник на психичните разтройства (DSMIV), три или повече от следните критерии трябва да бъдат изпълнени, за да се постави диагноза на зависимост от психоактивни вещества.

  1. Веществото се приема в по-високи дози или за по-дълги периоди от назначените.
  2. Желание или неуспешни услилия за прекратяване или контрол на употребата на лекарството.
  3. Прекомерно прекарано време в прочуване, употреба или възстановяване от употреба на веществото.
  4. Отказване от важни дейности заради злоупотребата с лекарството.
  5. Продължаваща употреба на веществото, въпреки негативните психологически или физически последици.
  6. Толеранс или необходимост от по-големи количества от веществото за постигане на желания ефект.
  7. Симптоми на отнемане

Злоупотребата с анаболни андрогенни стероиди може да бъде свързана с много от критериите за DSM-IV, необходими за диагностиката за психологическа и физиологична зависимост от лекарства.

критерий #1: Не е необичайно за някои, че взимат стероиди в по-високи дози или за по-дълги периоди от първоначално планираните.

критерий #2: Много от злоупотребяващите с анаболни стероиди не искат да прекратят употребата им поради страха, че ще загубят придобитите мускули и сила.

критерий #5: Злоупотребяващите с анаболни стероиди продължават да ги употребяват въпреки негативните последици за здравето им.

критерий #6: Злоупотреба със стероиди също е свързана с намаляване на ефекта им и увеличаване на дозите.

критерий #7: Прекратяване приема на стероиди е свързано със симптоми на абстиненция, включително понижено сексуално желание, умора, депресия, безсъние, мисли за самоубийство, безпокойство, липса на интерес, неудовлетвореност от изгледа на физиката, главоболие и желание за прием на още стероиди.

Физическите ползи от употребата на анаболни андрогенни стероиди усложняват въпроса за лекарствената зависимост. За разлика от наркотиците, основната мотивация за употребата на стероиди е техния положителен ефект върху мускулите и производителността. С оглед на това пристрастяването към стероидите може да бъде погрешна диагноза при мускулната дисморфия. Мускулната дисморфия е психично разстройство, което може да се разглежда като патологичен Адонис комплекс. Това състояние се наблюдава при активно спортуващи юноши и млади мъже със силно развита мускулатура. Това са хора, които тренират почти постоянно и не получават удовлетворение от постигнатите резултати, които са обективно и очевидно много над средното ниво на задоволителност. Тези мъже непрестанно се измъчват от идеята, че са слаби, дребни и недостатъчно мускулести. За постигането на перфекционистичните си цели тези хора подчиняват цялото си ежедневие на интензивни тренировки, хранене по специални режими и прием на различни химически субстанции.

Подобен е и въпросът с пристрастяването към шоколада. Някои хора развиват психологически проблеми, свързани с консумацията на шоколад, с негативни социални и здравни последици. Но ние не считаме шоколада за вещество, което предизвиква зависимост. Тестостеронът е известно, че взаимодейства с мезолимбичната допаминова система, подобно на злоупотребата с наркотици. Изследвания допълнително подсказват, че анаболните / андрогенни стероиди влияят на допамин транспортерната плътност и увеличават чувствителността на мозъка към награда. Стероидите могат да повлияят върху психологията и злоупотребяващите често съобщават за повишено чувство за красота, жизненост и увереност. Някои спекулират, че това се дължи отчасти на присъщо психоактивно действие. Необходими са допълнителни изследвания за да се определи дали стероидите всъщност са леки психоактивни вещества. По дефиниция, зависимостта от наркотици е свързана със злоупотреба с психоактивни вещества и не е известно дали стероидите могат да се класифицират като такива. В момента, повечето експерти не смятат анаболните стероиди за лекарства на истинската физическа зависимост. Трудно е да се съпоставят хормоналният дисбаланс след цикъл и традиционните симптоми на абстиненция. Толерантността е наистина функция на метаболитни ограничения в растежа на мускулите, а не задължително намаляване на биологичния ефект. Индивидите обаче остават предупредени, че злоупотребата със анаболни стероиди се свързва с признаците на психологическа зависимост.

Депресия
Злоупотребата с анаболни / андрогенни стероиди може да бъде свързана с пристъпи на депресия. Това състояние най-често се проявява след прекратяване приема на стероиди, особено когато приема е бил в големи дози или за много дълги периоди от време. Когато приемът на стероиди се преустанови тялото изпада в състояние на временен хипогонадизъм (ниски нива на андроген). Това може да бъде свързано с редица психологични симптоми, включително депресия, безсъние, и загуба на интерес. Това състояние обикновено се нарича депресия на оттегляне и може да продължи в продължение на седмици и дори месеци, тъй като тялото бавно подновява естественото си хормонално производство.

Най-често прилаганият метод за справяне с оттеглящата депресия при мъжете е агресивна програма за възстановяване на хормона след цикъл. Тези програми обикновено се основават на комбинираното използване на Прегнил (човешки хорионгонадотропин) и антиестрогенни лекарства, като тамоксифен и кломифен. Те се използват заедно по начин, който може да стимулира и изостри чувствителността на оста хипоталамус-хипофиза-тестиси, което позволява производството на естествен хормон да бъде възстановено по-бързо. Алтернативно или едновременно, флуоксетин (или други антидепресанти) може да помогнат за облекчаване симптомите на депресията. Тези лекарства обаче, трябва да се използват с повишено внимание, тъй като са свързани с зачестяване на мисли за самоубийство при някои пациенти.

Въпреки че е рядкост, проявата на депресия се съобщава и по време на активния прием на стероиди. Това може да бъде причинено от дисбаланс в нивата на половите хормони. В повече случаи това се случва, когато се приемат предимно анаболни стероиди самостоятелно. Като се има предвид разнообразието, с което половите хормони взаимодействат с човешката психология обаче, е трудно да се посочат ясно параметрите, необходими за развитие на този тип депресия. Добавянето на тестостерон в цикъла може да реши проблема (но не винаги), тъй като може да осигури допълнително андрогенно и естрогенно действие.

Самоубийство, свързано с употребата на анаболни андрогенни стероиди е рядък случай. Известно е, че депресията е разтройство, проявяващо се по време на оттеглянето от стероидите. Известно е също, че малък процент от потребителите са особено чувствителни към психологическите ефекти на анаболните / андрогенните стероиди и проявяват крайни промени в настроението и поведението си. Не е известно защо тези хора имат такива крайни реакции, докато по-голямата част от потребителите проявяват само леки или умерени промени в тяхното психологическо състояние. Читателите остават предупредени, че неблагоприятни психологически ефекти, включително тежка депресия и мисли за самоубийство са били свързани със злоупотребата със стероиди в една малка част от потребителите.

Безсъние
Употребата на анаболни андрогенни стероиди може да причини безсъние. Този нежелан страничен ефект се появява при дисбаланс в нивата на хормоните, при ниски и високи нива. Например, безсъние е често срещано оплакване сред хората, страдащи от ниски андрогенни нива (хипогонадизъм). Същите оплаквания са били докладвани при хора в изхода от цикъл, когато е налица стероид-индуцирана супресия. В същото време този ефект се наблюдава при активния прием на стероиди, когато андрогенните нива са много високи. Пълната етиология на стероидите, свързана с безсъние не е напълно изяснена, въпреки че се замесва увеличаването кортизола или намаляването естрогена. Предвид сложните взаимодействия между половите хормони и човешката психика, е трудно да се предскаже как и кога тази нежелана реакция ще се прояви.

Репродуктивни

Стерилитет (мъже)
Злоупотребата с анаболни андрогенни стероиди може да причини увреждане на възпроизводителната функция. Човешкото тяло се стреми да поддържа баланс в нивата на половите хормони (хомеостаза). Този баланс се регулира до голяма степен от хипоталамус-хипофиза-тестикуларната ос (HPTA), която е отговорна за контролиране на производството на тестостерон и сперма. Екзогенното внасяне на допълнителни хормони кара хипоталамуса да ги възприема като излишък. Тогава той намалява сигналите, които подпомагат производството на хипофизни гонадотропини – лутеинизиращ хормон (LH) и фоликулстимулиращ хормон (FSH). LH и FSH обикновено стимулират освобождаването на тестостерон от тестисите (половите жлези), а също и увеличаването на количеството и качеството на спермата. Когато нивата на LH и FSH падат, нивата на тестостерон, концентрациите на сперматозоидите, както и качеството на спермата може да намалеят.

Когато се приемат в супрафизиологични нива, анаболните / андрогенните стероиди често предизвикват олигозооспермия. Това е форма на намалена плодовитост, характеризираща се с наличието по-малко от 20 милиона сперматозоиди на милилитър еякулат. Шансовете за зачеване стават значително по-ниски, отколкото при нормални концентрации на сперматозоидите. Намаляването на фертилитета се счита за обратим страничен ефект от злоупотребата с анаболни / андрогенни стероиди.

Намаляване на фертилитета се счита обратим страничен ефект на анаболните / андрогенните стероиди. Концентрацията на сперматозоиди обикновено се връща към нормалното в рамките на няколко месеца след преустановяване на приема. Възстановителна програма след цикъл с Прегнил, тамоксифен и кломифен се препоръчва, защото може да съкрати значително периода на възстановяване. В малък процент от случаите и особено след дълги периоди на тежка злоупотреба със стероиди възстановяването може да бъде много продължително, като може да отнеме една година и повече до пълно възстановяване. Предвид нежелателните психологически и физически симптоми, които могат да бъдат свързани с ниските нива на тестостерон, дългият прозорец на възстановяване рядко се разглежда като приемлив.

Способността на анаболните / андрогенните стероиди за подтискане на LH, FSH и фертилитета е подтикнала употребата им като мъжки контрацептиви. Инжекционен тестостерон например е използван в мащабно изследване на World Heath Organization и е определен за безопасен и умерено ефективен метод при мъжете за контрол на раждаемостта. В изследвания, в които се прилага 200 мг тестостерон енантат седмично на здрави мъже, азооспермията е постигната при 65% от пациентите за 5 месеца. Това намалява фертилитета при мъжете напълно обратимо и нормалните концентрации на сперматозоидите се възстановяват в срок до 7 месеца след прекратяване на приема на лекарството. Анаболните / андрогенните стероиди обаче не са одобрени като медикаменти за контрацепция при мъже.

Либидо / сексуална дисфункция
Анаболните / андрогенни стероиди могат да променят сексуалното желание и функциониране. Естеството на техните ефекти обаче, може да варира в зависимост от лекарството и дозата, както и индивидуалната чувствителност на потребителя. Един от най-често срещаните отговори е стимулиращия. Тестостеронът е основният мъжки полов хормон. Като такъв, той е отговорен за увеличаване на сексуалното желание и поддържане функциите на мъжката репродуктивна система. Употребата на всички анаболни / андрогенни стероиди, получени от тестостерон (или споделят сходни свойства) се свързва с повишаване на сексуалното желание , както и увеличаване честотата на полов акт и оргазъм. Също така се свързва и със значително увеличаване честотата и продължителността на ерекция при мъжете. В повечето случаи тези странични ефекти не са тревожни и дори може да се разглеждат като положителни за индивида, като някои твърдят, че подобряват своя сексуален живот.

Употребата на анаболни андрогенни стероиди може да бъде свързана и с намалено либидо и сексуално функциониране. Това може да се дължи на няколко фактора. Един от тях е недостатъчна андрогенна активност. Това понякога се отбелязва при употребата на предимно анаболни стероиди като Methenolone, нандролон или оксандролон, който не могат да осигурят достатъчно андрогенен за да компенсират потиснатото ендогенно производство на тестостерон. Проучванията показват също, че естрогенът играе важна роля в либидото и сексуалната функция при мъжете. Следователно, употребата на неароматизиращи стероиди или ароматазни инхибитори понякога причинява смущения. Добавянето или заместването на тестостерон по време на цикъл обикновено се разглежда като най-надеждният начин за коригиране на проблеми, свързани със сексуалното функциониране при мъжете, като той допълва пълния спектър на дейността на половите хормони.

Приапизъм
В много редки случаи анаболните / андрогенните стероиди са били свързани с приапизъм. Това е състояние, характеризиращо се с развитието на ерекция, която продължава в рамките на няколко часа. Приапизмът е потенциално сериозно състояние, което може да изиска медицинска или хирургична интервенция. Ако не се лекува, приапизмът може да доведе до трайно увреждане на пениса, еректилна дисфункция или дори гангрена, която може да се наложи отстраняване на пениса. Когато приапизъмт е свързан с анаболните / андрогенните стероиди, обикновеният виновник е тестостеронът. Освен това, състоянието се появява по-често при по-млади пациенти, подложени на лечение от хипогонадизъм. Това може да се дължи отчасти на бързото нарастване на андрогени в мъжката полова система, която все още не е била изложена на толкова високи нива на стимулация. Приапизъм е много малко вероятно да се развие при възрастни, употребяващи стероиди.

Уголемяване на простатата
Анаболните / андрогенните стероиди могат да повлияят размера на простатата. Андрогените са неразделна част от развитието на простатата в и са от съществено значение за поддържане на структурата и функцията на простатата в зряла възраст. Повишаването нивото на андроген често води до стимулиране растежа на тази жлеза (хипертрофия на простатата). Доказано е, че злоупотребата с анаболни андрогенни стероиди може да причини значително увеличаване размера на простатата. В много тежки случаи това може да доведе до доброкачествена хипертрофия на простатата. Това е състояние, характеризиращо се с намален приток на урина, затруднено уриниране, както и чести позиви за уриниране. Един от най-тежките доклади за хипертрофия на простатата е описан от д-р Джон Зиглер, лекарят на олимписките състезатели на САЩ, акредитирал въвеждането в употреба на Dianabol. Той споменава, че в средата на 1950-те, много руски щангисти злоупотребяват с тестостерон толкова много, че се нуждаят от поставянето на катетър за осъществяване на уринирането.

Изследвания на злоупотребяващи с анаболни андрогенни стероиди съобщават, че под тяхно влияние стимулиране хипертрофията на простатата се осъществява предимно във вътрешните слоеве на простатата. Обратно, ракът на простатата обикновено се развива в периферните области на тази жлеза. Важно е за хората да следят здравето на простатата редовно чрез ехографски и ректални прегледи и кръвни тестове за нивата на PSA (маркер на специфичен антиген на простатата). Употребата на анаболни стероиди трябва да се прекрати незабавно при признаци на доброкачествена хипертрофия на простатата или повишени нива на PSA.

В допълнение към андрогените, естрогените също е известно, че участват в растежа и функционирането на простатата. Докато андрогените обикновено стимулират растежа на простатата, естрогените упражняват едновременно защитни и странични ефекти. От една страна, стимулиране на естрогенния рецептор (ER-бета подтип) защитава простатата от възпаления, хиперплазия на клетките и канцерогенеза. Обратно, стимулиране на алфа подтип на рецептора на естрогена е свързано с анормална клетъчна пролиферация, възпаление и карциногенеза. Как ароматизирането на тестостерона и анаболните стероиди (което причинява стимулиране на двата подтипа рецептори) причинява хипертрофия на простатата остава неясно. освен това, приемът на анастрозол (инхибитор на синтеза на естроген) по време на употреба на тестостерон не изглежда да блокира стимулирането на простатата. В момента, най-успешната стратегия за минимизиране хипертрофията на простатата се фокусира върху намаляване на относителното андрогенно, а не естрогенно действие.

Рак на простатата
Ракът на простатата е зависим от андрогените. Това заболяване няма да се развие, ако андрогените се отстранят от тялото в по-млада възраст и намаляване на андрогенната активност се счита за стандартна пътека за лечение на пациенти с активна форма на болестта. Проучванията показват обаче, че няма връзка между нивото на тестостерон и вероятността от развитие на рак на простата. Медицинската литература не посочва увеличаване на риска от рак на простатата при злоупотребяващи със стероиди, подложени на прекомерни нива на андрогенна стимулация. Излседванията показват, че докато тестостеронът е необходим компонент за развитие на това заболяване, той не изглежда да активира директно неговото начално развитие.

Атрофия на тестисите
Анаболните / андрогенните стероиди може да предизвикат атрофия (свиване) на тестисите. Тестостеронът се синтезира и секретира от Лайдиговите клетки в тестисите. неговата секреция се контролира от оста хипоталамус-хипофиза-тестикули, една система, която е много чувствителна към половите хормони. По време на приема на екзогенни стероиди тази ос реагира като приема нивата на хормони в кръвта за свръхфизиологични и подава сигнал към тестисите да намалят производството на ендогенен тестостерон. Ако тестисите не са подоложени на стимулация, с течение на времето те атрофират. Този процес се изразява със загуба на обема на тестисите. Атрофията на тестисите може да бъде очевидна или не за индивида. В някои случаи тестисите изглеждат нормално, но в други свиването име много очевидно. Видима атрофия на тестисите е един от най-често срещаните странични ефекти при злоупотребяващите с анаболни андрогенни стероиди, като повече от 50% от тях проявяват видимите симптоми.

Въпреки че атрофията на тестисите е много често явление при злоупотребата със стероиди, тя е временен и обратим ефект. Възможно е да отнеме месеци обаче след прекратяване приема на стероиди за първоначалното възстановяване обема на тестисите. Препоръчва се прогарама за по-бързо възстановяване, която обикновено назначава приема на Прегнил. Той обаче трябва да се използва с повишено внимание, тъй като прекомерната му употреба може да пречини десенсибилизация на тестисите към LH хормона и това да усложни възстановяването.

Други

Анафилактоидна реакция
Анафилактоидната реакция е сериозна и потенциално опасна за живота алергична реакция към приема на чужда субстанция. Симптомите на това заболяване включват сърбеж на кожата и очите, подуване на лигавицата, треска, ниско кръвно налягане, болки в корема, повръщане и разширени кръвоносни съдове. Гладките мускули също могат да бъдат стимулирани, като по този начин се ограничава дишането. Анафилактичен шок може да се развие по-тежки случаи, които се характеризират с безсъзнание, кома или смърт. Физическите симптоми на това заболяване са освобождаването на хистамин, левкотриен С4, простагландин D2 и триптаза. Анафилактоидна реакция има много от същите характеристики като анафилаксията, въпреки че не е медиирана от имунната система. Предупреждения за тази реакция остават фиксирани върху много (често) инжекционни лекарства. Леките кожни реакции могат да бъдат ефективно лекувани с антихистамин. По-сериозни прояви могат да изискват епинефрин и други поддържащи грижи. Като се има предвид възможността за бързо ескалиране на това състояние, трябва да се потърси незабавно медицинска помощ, ако анафилактоидната реакция се развие.

Инсулинова резистентност
Анаболните / андрогенните стероиди могат да променят чувствителността към инсулин, важна мярка на метаболитното здраве. Ефектът обаче може да бъде различен. Например приемът на тестостерон може да подобри инсулиновата чувствителност при мъже с хипогонадизъм. Oxandrolone (20 мг на ден) също подобрява инсулиновата чувствителност при възрастни мъже (60 до 87 години). Тези благоприятни ефекти се свързват с намаляване на висцералната мастна тъкан. Това е слой мазнина, която обгражда коремните органи и е свързана с инсулиновата резистентност.

Инсулиновата резистентност може да доведе до здравословни проблеми, включително хипертония, повишени нива на триглицеридите и холестерола и повишен риск от диабет и сърдечно съдови заболявания. Чрез намаляване на нивата на висцералната мастна тъкан, приемът на тестостерон може да подобри инсулиновата чувствителност и потенциално метаболитно здраве.

Обратно, злоупотребата с анаболни андрогенни стероиди е била свързана с нарушен глюкозен метаболизъм. Културисти, злоупотребили с високи дози стероиди за период до 7 години са показали намален глюкозен толеранс и инсулинова резистентност. Допълнителни изследвания с Methandrostenolone демонстрират значително повишаване на инсулиновата секреция и потенциал за резистентност. подобен резултат обаче не се открива във всички изследвания. Например, тестостерон енантат в дози до 600 мг на седмица в продължение на 20 седмици не произвежда никакви промени на инсулиновата чувствителност при здрави мъже. Нандролон деканоат (300 мг на седмица) също не повлиява глюкозния толеранс. Проучванията със супратерапевтични дози тестостерон и нандролон не са успели да произведат никакви негативни промени, което предполага, че умерената злоупотреба със стероиди вероятно не се свързва с нарушения в инсулиновата чувствителност.

Кръвотечение от носа
Употребата на анаболни андрогенни стероиди може да бъде свързана с кръвотечение от носа. Това състояние не е резултат от андрогенно действие, а като вторичен ефект от повишеното кръвно налягане и промяна във факторите за съсирване на кръвта. Този страничен ефект обаче не е страшен и не изисква медицинска намеса. Обикновено кръвотечението от носа отшумява след прекратяване приема на анаболни стероиди.

Сънна апнея
Обструктивна сънна апнея (OSA) е заболяване, характеризиращо се с кратки паузи в дишането по време на сън, което се случва, когато меките тъкани в гърлото затварят и блокират дихателните пътища. Сънната апнея може да попречи на нормалната обмяна на въздух и може значително да намали производителността на съня. Тя също може да причини повишаване на хематокрита, сгъстяване на кръвта и да увеличи риска от други здравословни проблеми, включително хипертония и сърдечно съдови заболявания. Сънната апнея понякога може да остане недиагностицирана в продължение на години, като индивидът може да не бъде в състояние да обърне внимание на симптомите по време на сън. Симптомите на обструктивната сънна апнея включват сънливост през деня, хъркане, нощни събуждания и главоболие сутрин. Това заболяване изглежда се проявява най-често при хора с наднормено тегло и се отнася до комбинация на хормонални, метаболитни и физически фактори.

Приемът на анаболни / андрогенни стероиди може да бъде свързан с развитие на обструктивна сънна апнея в малък процент от хора. Точната връзка между анаболните стероиди и това състояние обаче остава неясна. Необходими са още изследвания, за да се определи дали злоупотреба със стероиди може да предизвика OSA в иначе здрав човек. Лица с история на обструктивна сънна апнея не трябва да използват анаболни / андрогенни стероиди.

Прочетете още:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *